Интересни факти за климатиците
2021-07-14 10:59:57
0 от 5 / 0 гласа
Хората от незапомнени времена търсели начин да се борят с жегите. За да е комфортно на римските императори в дворците им, робите складирали сняг. На халифът Ал Махди и многобройните му жени явно им е било още по-горещо, защото се охлаждали с ледени блокове, които били поставяни в специални двойни стени на летния дворец на владетеля. И ако тези първи опити да се спасят богопоставените от парещия пустинен въздух изглеждат смешни на съвременния човек, то персите правят сериозна крачка напред. При строежа на дворците си, те изграждат примитивни охлаждащи системи, наподобяващи кули и целящи да уловят въздушните течения. Движейки се надолу към вътрешността на кулата, въздухът се охлаждал и стигал студен в помещенията.
И все пак доста време минало от тогава докато през 1815 г. се заговорило за "кондиционер" (от англ. condition - състояние). Тогава французинът Жан Шабанес получава британски патент за метод за "поддържане състоянието на въздуха и регулиране на температурата в жилищата". Същия век Майкъл Фарадей открива, че компресирането и втечняването на някои газове може да се използва за охлаждане на въздуха, когато втечненият газ започне да се изпарява.
Но и това откритие е трябвало да „отлежи” до настъпването на „свещенната” за климатизацията 1902г. В тази година двама американци правят серозна крачка напред. Алфред Улф проектира въздухоохлаждащи системи за Карнеги хол, Нюйоркската борса и други обществени сгради. По същото време инж. Уилис Кериър (1876 г. - 1950 г.) изобретява първата индустриална, задвижвана с електричество система за вентилация и пречистване на въздуха, която контролира и влажността. Творението на Кериър е инсталирано за първи път в печатницата в Бруклин, Ню Йорк, където било прието като манна небесна. Допреди него влагата в печатницата била сериозна пречка пред създаването на качествен печат. Двадесетина години по- късно започнали да гледат на изобретението на Кериър и като начин за поддържане на подходяща температура и когато най-после през 1924г. такава система била инсталирана в универсалния магазин в Детройт това било истинско събитие за тогавашните хора. Представете си само колко оборот е завъртял този свръхлуксозен магазин в летните жеги, предлагайки прохлада на клиентите си.
Първият стаен климатик пуска General Electric през 1929-а г. Скоро след това се появяват и климатиците от прозоречен тип, които и до днес са предпочитани в Латинска Америка, Близкия изток и Индия.
До началото на 60-те години американските компании са начело в бранша, после инициативата преминава в японските инженери, които въвеждат съществени иновации. През 1958-а г. Daikin разработват климатик, който и охлажда, и топли въздуха. Три години по-късно Toshiba стартира масовото производство на сплит системи - с външно и вътрешно тяло. 1969-а г. отново Daikin създават климатик мултисплит система. Съществена крачка напред са климатиците от инверторен тип, създадени в Toshiba през 1981-а. Те са по-икономични, защото плавно регулират мощността на компресора до достигане на желаната температура. Следващата година сa изобретени многозоналните климатични системи. При тях външните и вътрешните части, изграждащи системата, могат да бъдат раздалечени на разстояние до 100 м, което съответства на височината на 17-етажна сграда. Тази гъвкавост ги прави предпочитани в напредналите страни и най-вече в Япония, където изместват традиционните климатици. У нас обаче са още рядкост поради високата си цена. Както навсякъде по света и в България се забелязва масова тенденция към инверторните системи. И това е нормално, защото времената се усъвършенстват.
Устройство и работа на климатика
Устройството на климатика ще разгледаме на базата на сплит - системата. Най-общо тя се състои от вътрешно и външно тяло. Външно тяло с всичките му компоненти:
1. Компресор - "сърцето на климатика". Ролята му е да засмуква фреона и да осигурява движението му в климатичната система.
2. Терморегулиращ (четирипътен) вентил - обръща режимите топло и студено. Когато задедете режим топло на дистанционното, четирипътният вентил обръща движението на фреона. По този начин външното тяло работи на студено, а вътрешното на топло. При задаване на режим топло, протича обратният процес.
3. Контролна платка - по правило я има само при инверторните модели. При конвенционалните климатици цялата електроника е във вътрешното тяло.
4. Вентилатор - служи за обдухване на кондензатора, създавайки въздушна струя. При евтините климатици от ниския клас работи само на една степен, докато при моделите от високия клас климатици, имащи широк температурен диапазон, са разчетени няколко степени за по-плавно регулиране.
5. Кондензатор - мястото, където става изпаряването и кондензацията на хладилния агент /фреона/.
6. Филтър на фреона - намира се на входа на комресора. Ролята му е да предпазва от замърсяване хладилния агент /фреона/ в хода на монтажа.
7. Щуцерни връзки - тук отнасяме медните тръби, правещи връзката между външното и вътрешното тяло.
8. Защитно капаче - предпазва щуцерните връзки.
А ето и основните компоненти, които изграждат вътрешното тяло на климатична сплит-система.
1. Преден панел - пластмасов решетъчен капак. През него постъпва въздухът, който трябва да бъде охладен или отоплен в зависимост от зададения режим.
2. Основен филтър - представлява финна мрежичка, която служи за улавяне на прах от въздуха. Има го при всички климатици. Той трябва да се почиства редовно на всеки две седмици, особено в помещения, които се запрашават бързо. Ако бъде оставян често мръсен, той ще затрудни работата на климатика. Почистването му е елементарно и става под течаща вода.
3. Изпарител - той нагрява и изпарява хладилния агент /фреона/.
4. Хоризонтални жалузи - регулират въздушната струя нагоре-надолу. Настройват се от дистанционното управление.
5. Панел с индикации - показва режима на работа и случаите на повреда или грешка в работата на климатика.
6. Допълни филтри - някои модели имат допълнителни филтри. Те биват различни видове: електростатични, плазмени, катехинови и т.н. Сменят се на всеки 2 години. Когато са замърсени издават неприятна миризма. Не се мият. След като се замърсят се изхвърлят или заменят с нови.
7. Вентилатор - има няколко степени, с които регулира силата на въздушната струя.
8. Вертикални жалузи - регулират посоката на въздушната струя настрани. При някои модели се настройват от дистанционното, при други-ръчно.
Освен изброените компоненти, климатиците имат и други- тръби за аспирация /при някои модели/, ваничка за конденз, която по дренажния шланг отвежда водата навън и др.
Видове климатици
Съществуват различни видове климатици с оглед на стремежа на производителите да задоволят нуждите на всеки клиент. Най общо можем да ги разделим на климатици за бита и на климатици за големи административни, промишлени и увеселителни пространства.
1. Сплит системи - те са най-предпочитани, защото се отличават с ниски нива на шум, високо ефективни и икономични са и не напоследно място са красиви. Състоят се от външно и вътрешно тяло, свързани чрез медни тръби по които циркулира фреон. Биват инверторни и конвенционални.
2. Мулти сплит системи - подобни са на сплит системите с тази особеност, че едно външно тяли работи за две и повече вътрешни тела. Използват се, когато няма възможност за монтажа на повече външни тела или когато архитектурният стил на сградата не го позволява. Иначе като надеждност са по- слаби, а цената им често надвишава цената на няколко отделни сплит-системи. Също биват инверторни и конвенционални.
3. Касетъчен тип климатик - доста красив. Състои се от външно тяло и отделни "касетки", скрити в окачен таван. Окаченият таван трябва да е минимум 30см, затова са приложими само във високи помещения. Имат две основни предимства: естетични са, защото са скрити в тавана и от тях се виждат само декоративните решетки и освен това разпределят въздушната струя в четирите посоки. Това позволява да се използва един такъв климатик за голяма площ вместо отделни сплит системи. Размерите при големите мощности достигат 1200х600мм, а при по-малките-600х600мм. Монтират се в ресторанти, големи офиси и завдения.
4. Канален тип климатик - Монтира се в окачен таван, в който се разполага системата от въздуховоди. Нужно е изграждането и на вентилационна система, предвид възможността им да обезпечават притока на свеж въздух. Имат големи мощности, вариращи от 12-24kw.
5. Таванно-подов климатик - може да се монтира, както на тавана, така и на пода. Използва се и в домашни помещения, при които няма възможност за инсталиране на сплит система. Напр. при големи стъклопакети, особена архитектура и т.н. Сходни на него са таванно-стенния тип, който може да се постави, както на таван така и на стената и изцяло таванният тип.
6. Прозоречните климатици - също не изискват монтаж от специалист. Състоят се от един панел, който се монтира в прозореца. Шумни, не особенно естетични, считат се за отживелица.
Към климатиците за големи административни, промишлени и увеселителни пространства, както и отчасти за големи жилищни отнасяме:
7. Мобилните климатици - удобни са с това, че позволяват да се местят и не изискват монтаж от специалист. Недостатък е слабата им мощност и високият шум. Освен това имат тръба за топлия въздух, за която трябва да бъде осигурен отворен прозорец.
Все повече екстри за все по-здравословна среда
Климатиците, дори и най-евтините модели, имат стандартен противопрахов филтър, който улавя летящите във въздуха по-едри замърсители. Освен да почиства въздуха, който дишаме, той предпазва и топлообменника от замърсяване. Това, което трябва да правим за нашия климатик, за да му се радваме дълги години, е на всеки две седмици да чистим филтрите му. И ако само допреди няколко години у нас всичко се изчерпваше с този стандартен филтър, то японските гиганти в бранша отдавна „бълваха” топ-модели с какви ли не екстри. На повечето вече се радваме и в България.
Една от най-забележителните екстри е "самопочистването". При някои модели на определен интервал, започва самопочистване на филтрите, като праха и мръсотията се отлагат в специален контейнер, който трябва да се почиства само 2-3 пъти в годината. При други модели отново на опреден интервал, фини четки почистват филтрите и праха се изхвърля през специална тръбичка навън.
Вероятно сте чували да казват, че сплит-системите не вкарват свеж въздух, а само въртят този в стаята. Отскоро обаче има модели, които са снабдени с "аспирация и генератор на кислород". Това са екстри, които действително можете да усетите. При аспирацията, климатикът “взема” отвън чист въздух, а отработеният, богат на СО2 изхвърля навън. За да не се губи топлина при тази дейност, е вграден рекооператор. Той “взема” топлина от изходящия въздух и я „дава” на входящия. Така се извършва проветряване без загуба на топлина. Научни изследвания на човешката мозъчна кора, доказват че кислородът спомага за по-бързото възстановане след стрес и умствена умора. Генераторът на кислород допринася за изпълването на вашето помещение с кислород до 30%. Такова е и количеството му в екологична среда - от 24% нагоре.
Все повече модели на пазара предлагат екстрата "плазма". Попаднали под 4800V напрежение, бактериите, вирусите, гъбите и спорите на растения нямат шанс. По-едрите частици като прах, животински косми и др., които са успели да преминат през противопраховия филтър се наелектризират при преминаване през плазмата и се натрупват върху електростатичния филтър. Плазмата е вечна и не изисква допълнителна подмяна. Освен всичко това, плазма филтърът йонизира въздуха с отрицателни йони.
Вече станал почти сериен за климатиците, е "Йонизаторът". Концентрацията на отрицателни йони в местностите, които ни тонизират, е много голяма. Например ако вкъщи тя е 50 на куб.см., то край брега на морето е 10 000. За да ни накарат да се почувстваме като след дъжд или високо в планината, производителите на климатици, създават йонизатора. Днес той е дотолкова разпространен, че се превърнал в стандартен за повечето модели.
Почти всички климатици имат допълнителни електростатични филтри за финно почистване на въздуха. Те са обработени допълнително с биологично активни вещества с бактерицидно действие. Такива са: катехиновият филтър - силен природен антисептик, съдържащ се в чая, васаби, извличан от японския хрян васаби, ябълков и др. Електростатичните филтри имат ограничения срок на действие. Сред тях най-практични са фотокаталитичните/цеолитни-zeolite/ филтри.Те имат способността да се регенерират при излагане под пряка слънчева светлина за няколко часа.
Това е възможно заради способността на TiO2/титаниев апатит/да абсорбира и разгражда веществата под въздействието на слънчевите лъчи.При това титаниевият двуокис не се изразходва. Напоследък доста производители пуснаха такива филтри. Особено полезна за зимата е екстрата "топъл килим”. Тя позволява топлият въздух да бъде „изтрелван” ниско в земята.
Друга чудесна екстра е „сензорът” или „окото”. Тя позволява в отделна зона от стаята, например където играе вашето дете, да бъде поддържана определена температура. Другата разновидност на тази екстра е изпращането на въздушният поток в зона, различна от тази, в която в момента се намира човек. Ако в стаята са засечени двама души, сензорът за движение, заедно с режима комфорт (охлаждането е насочено към тавана,затоплянето към пода), ще се погрижат въздушния поток да е далеч от тях. Ако не са засечени хора, уредът автоматично ще превключи на енергоефективна настройка.
Компанията Daikin създаде и още една екстра, доскоро немислима за климатиците. Тя се превърна в символ на прецизен контрол на влажността и вентилацията в помещението. Тя се нарича URURU SARARA. Благодарение на нея можете да овлажнявате, изсушавате, вентилирате и пречиствате въздуха в стаята.
Същността на екстрата е в значението на думите:
URURU /в превод от японски/ овлажняване:
Работейки в режим отопление, климатиците и другите отоплителни тела, изсушават въздуха. Дотолкова, че понякога се налагаше включването на овлажнители за въздух. Това вече не е така. URURUсистемата на DAIKIN не позволява прекомерното изсушаване на въздуха. Тя абсорбира влагата от външния въздух и я транспортира във вътрешното устройство, овлажнявайки стаята бързо и ефективно. Благодарение на идеалната комбинация от овлажняване и климатизация, помещението се затопля равномерно.
SARARA /в превод от японски/ изсушаване:
Когато влажността е твърде висока, SARARA системата за изсушаване осигурява нейното намаление без промяна на стайната температура. Това е идеално за вас, тъй като по- ниската влажност в един горещ ден означава, че ще се чувствате по-комфортно. Когато влажността е твърде висока, SARARA системата за изсушаване осигурява нейното намаление без промяна на стайната температура. Това е идеално за вас, тъй като по-ниската влажност означава, че ще се чувствате по-комфортно. SARARA поддържа удобна и свежа вътрешна среда като премахва влагата от въздуха без да понижава температурата.
